разказва вицепрезидентът на АН на СССР и председател на Сибирското й отделение академик В. А. Коптюг

— Валентин Афанасиевич. бихте ли назовали области на науката, където постиженията на сибирските учени имат най-голямо значение за народното стопанство.

— Ще се спра върху четири такива направления. Първото е свързано с научното прогнозиране на развитието на Сибир. Прогнозата се прави с оглед на икономическия, екологическия и социалния аспект. Това е един от основните моменти в комплексната програма «Сибир», с чието осъществяване се занимават 400 различни организации и 60 министерства на СССР. Второто по своето значение направление в работата на сибирските учени е осигуряването на научна база за геологията, за да се ускори процесът на откриване и разработване на природните богатства на Сибир, в това число (преди всичко) на въглеводородните суровини — на нефта и газа. Широко известен е приносът на нашите учени в тази област на науката. Логично е на трето място да се поставят въпросите, свързани с енергетиката. Сибирските учени имат големи постижения в разработката на топлофизическите основи на енергетиката. След това идват проучванията по програмата за хранителните ресурси. Те се базират върху успехите на нашите научни звена с биологическа насока и върху сътрудничеството ни със Сибирското отделение на Селскостопанска та академия. Естествено е, че по всички направления ние работим в тесен контакт с други научни центрове на страната.

— Бихте ли посочили няколко конкретни примера за това сътрудничество.

— Примери могат да се посочат много. Нека разгледаме два цикъла от разработните, удостоени с Държавна награда на СССР за 1981 година. Едната награда е присъдена за създаване на мощни импулсни електронни ускорители с водна изолация. Награденият колектив се състои от учени от сибирските институти по ядрена физика и силнотокова електроника и от сътрудници на института по атомна енергетика «И. Курчатов» на НИИ за електрофизическа апаратура «Н. Ефремов» и на Физическия институт «П. Лебедев». Създадените от тях ускорители са крачка към управляемия термоядрен синтез. Друг награден колектив (за изследвания в областта на химическата термодинамика на полупроводниците) е съставен от специалисти от няколко академични института, между които и от Института по неорганична химия при Сибирското отделение на АН на СССР. Обединяването на усилията и възможностите на различни колективи повишава ефективността на научните изследвания и затова се стараем максимално да използуваме този метод на работа.

— А как се развива сътрудничеството на Сибирското отделение с академиите на съюзните републики на СССР?

— Това сътрудничество е разнообразно. Не бих могъл да назова нито една от съюзните републики, с учените на която да не сме свързани чрез общи научни интереси и съвместна работа. Вече много години плодотворно си сътрудничат учените от два института по минно дело — при Сибирското отделение и при Академията на науките на Казахстан. Те създадоха математически модели на геомеханичните процеси, протичащи в земните Пластове на мините. Заедно с узбекските учени е разработена технологията и е организирано производството на радиоактивния изотоп фосфор-32, необходим за изследванията по молекулярна биология. (По-рано този препарат произвеждаха само две фирми в света — в САЩ и в Англия.) Сибирски и азърбайджански учени извършват съвместни изследвания върху синтезиране на специални добавки, които улесняват почистването на нефта и на различни масла от парафин. Учените от нашия Институт по топлофизика, от Института по физика при АН на Белоруската ССР и от Института по физика и математика при АН на Киргизия заедно работят върху плазмена обработка на строителните материали. За няколко секунди високотемпературната плазмена струя покрива тухли с водонепроницаема ципа и едновременно ги оцветява според желанието. Създаден е и плазмотрон, който прави железобетонните конструкции устойчиви на влага и на различни химикали. Заедно с латвийските си колеги сибиряците търсят нови физиологично активни вещества; с туркменските учени изучават топлофизическите основи на опресняването на морската вода; с молдавските изследват фитохормоналните препарати, конто повишават реколтата на доматите, картофите и други селскостопански култури. Такива всестранни взаимоотношения между учените, разделението на труда и интеграцията на усилията способствуват за по-бързото развитие на науката.

Коптюг В. А. Над какво работят сибирските учении / разговора води Наталия Притвиц, кореспондентка на АПН // Орбита (София). — 1982. — N 23. — (на болг. яз.)