Коптюг В.А. Химия и устойчивое развитие (на болгарском языке)

Rambler's Top100
Списание на БАН Списание Българската Академия на науките / 1993 N 3-4 : 89-97
НАЦИОНАЛНИ И МЕЖДУНАРОДНИ НАУЧНИ ПРОЯВИ
Акад. В.А.Коптюк
 
ХИМИЯТА И УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ.
СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ СЛЕД КОНФЕРЕНЦИЯТА
НА ООН ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА ОКРЪЖАВАЩАТА
СРЕДА И РАЗВИТИЕТО, ПРОВЕДЕНА В
РИО ДЕ ЖАНЕЙРО

През юни 1992 г. в Рио де Жанейро на равнище държавни глави и пра-вителствени ръководители се състоя конференция по проблемите на окръжаващата среда и развитието и. Конференцията констатира, че ако характерът на развитието на нашата цивилизация не се измени, чака я гибел.

На какво се обосновава този толкова неутешителен и категоричен извод?

Най-напред на това, че деградацията на окръжаващата среда в резултат на стопанската дейнрст излезе извън пределите на отделни територии и започна да придобива глобални мащаби, т.е. в природата започнаха да се проявяват глобални изменения. Към тях обикновено се отнасят трансграничният пренос на химическите замърсявания на атмосферата и падането на кисели дъждове, оказващи гибелно влияние върху природата; изтощаването на озонния слой под влиянието на хлор-флуор-въглеродите и свързаното с това нарастване на действието на ултравиолетовите лъчи върху всяко живо вещество; натрупването в атмосферата на въглероден диоксид и ред други вещества, водещи към усилване на парниковия ефект и по-нататък - към глобално затопляне на климата. Това затопляне съдържа тежки последствия за човечеството, конто ще се проявят в частност във влошаването на условията и в продуктивността на селското стопанство, както и в повдигане равнището на световния океан.

Тези глобални изменения са свързани с постъпването в атмосферата на сравнително прости химически вещества (серен диоксид, азотни оксиди, фреони, метан, и въглероден диоксид), конто имат техногенен произход. Те се съдържат в изхвърлените в атмосферата отпадъци от промишлените предприятия, енергетиката, транспорта, битовите съоръжения и др.

Не по-малко опасни са локалните и регионалните замърсявания на атмосферата, водата и почвата с вредни за здравето на човека вещества. В резултат на интензивното и слабо контролируемото в екологически план развитие на промишлеността в редица региони в Русия са създадени твърде остри екологически ситуации. Такова е положението в Колския полуостров, Северното Прикаспие, Средното Поволжие, промишлената зона на Урал, в нефто-газовите експлоатационни райони на Западен Сибир, Кузбас, Но-рилския промишлен възел и др.

Деградация на природата се извършва не само под влияние на попадащите в окръжаващата среда вредни химически вещества, но и в резултат на хищническа експлоатация - изсичане на обширни лесни масиви, изтощение и ерозия на почвата, лошо контролирано риболовство и др.

Вследствие на това, като цяло в биосферата са сформирани отрицателни тенденции (напр. рязко съкращение на видовото разнообразие и следователно генетичните ресурси), конто бързо ще нарастват паралелно с нарастването на споменатите по-горе глобални изменения.

Втори фактор, предизвикващ безпокойство в глобален план, е бързият растеж на населението на планетата. Числеността на населението на Земята днес е 5,6 млрд. (при което за последните 20 години прирастът е 1,7 млрд., а от тях 1,5 млрд. в развиващите се страни). Ежемесечният прираст на населението на планетата в наши дни е величина, равна на населението на Ню Йорк, годишният - на населението на Мексико, а десетилетният - на населението на Китай, Според съществуващите прогнози стабилизацията на броя на хората на Земята ще стане по всяка вероятност към средата на XXI век, когато той ще стане около 10-12 млрд.

Бързият растеж на населението естествено ще увеличи натоварването на окръжаващата среда, която и без това се намира в критично състояние. При това важно е да се подчертае, че всеки човек в развитите страни използва за своя живот 20-30 пъти повече ресурси на планетата, отколкото това прави гражданинът на развиващите се страни, а частта на населението на развиващите се страни е 3-4 пъти по-висока от тази на развитите.

По такъв начин, даже ако не се очакваше численото удвояване на човечеството, за да се повиши жизненото равнище в развиващите се страни, би следвало да се увеличи на два порядъка експлоатацията на природните ресурси. Но това е невъзможно. Невъзобновяемите ресурси на планетата са изчерпаеми, а природата и сега не се справя с антропогенното натоварване. Но и да се живее по същия начин, както живее светът днес, не е възможно. Задълбочава се неравенството между бедни и богати, което се зарежда с взрив. Мубаб Уъл Хак - бивш министър на финансите на Пакистан, подчертава: «Ще бъде просто трагедия, ако краят на «студената война» стане пролог към още по-тежка война между богатите и бедните.» За това и за отговорността за предотвратяване на набелязващите се конфликти и хаос говориха премиер-министърът на Норвегия г-жа Гру Харлем Брундтланд и много други държавни глави, правителствени ръководители.

Даже на основата на току-що посочените по-горе фактори, без да се посочват други причини, може да се разбере обосноваността на заявлението на главния секретар на Конференцията на ООН по окръжаващата среда и развитието г-н Морис Стронг: «Процесите на икономическия растеж, които пораждат безпрецедентно равнище на благоденствие и мощ на богатото меншество, водят към рискове и дисбаланс, които в еднаква степей заплашват и богати, и бедни. Такъв модел на развитието и съответствуващият му характер на производство и потребление е неустойчив за богатите и не може да се повтори от бедните. Вървенето по този път може да доведе нашата цивилизация до крах.»

Този извод лежи в основата на работата на цялата конференция на ООН. Моделът, който използваха т. нар. развити страни за постигане на своето благосъстояние чрез форсиране развитието на промишленото производство за сметка и във вреда на природата, е изчерпал своите възможности. Използването на този модел от развиващите се страни, т.е. от три четвърти от човечеството, е недопустимо.

Аналогичен модел на развитието използвахме и ние в рамките на СССР. Ние достигнахме до разбирането на екологичните проблеми по същия начин, както и развитите страни (спомнете си смога в Лондон и Токио, деградация на Великите езера в САЩ, мъртвия Рейн и др.), т.е. тогава, когато достигнахме определено равнище на благосъетоянието. Това стана в началото на 80-те години, но екологическата ситуация у нас по това време се оказа по-тежка поради волунтаризма при приемането на съответни решения в рамките на съществуващата система. Нещата се влошиха още повече през време на «перестройката».

Човечеството осъзна необходимостта от преход към нов модел на развитие, модел, който по определен начин трябва да взима под внимание необходимостта от баланс на икономическите и екологическите интереси, както и да осигури намаление на разликата в жизненото равнище както между страните, така и между хората във всяка страна. Това нееднократно се повтаряше на конференцията на ООН в следващата тезисна форма:

- Икономическото развитие без необходимото внимание към окръжаващата среда ще доведе до превръщането на планетата в пустиня, а защитата на окръжаващата среда боз икономическо развитие означава нищета и тъкмо затова е необходим преход към екоикономическа политика.

- Не бива да се осигури екологическа безопасност на планетата в социално несправедлив свят.

Контурите на Новия модел са очертани в концепцията за устойчивото развитие (concept of sustainable development). Идейната същност на тази концепция е фиксирана в Декларацията от Рио де Жанейро по окръжаващата среда и развитието и се състои в това, че държавите в света се задължават да осигурят удовлетворяването на потребностите в развитието и запазването на окръжаващата среда както за сегашните, така и за бъдещите поколения.

За да бъде реализирана тази концепция, са необходими следните условия:

  • най-бърза стабилизация на числеността на населението на планетата;
  • минимизация на относителните разходи на суровини и енергия при всички видове производства;
  • екологизация на промишленото производство, енергетиката, селското стопанство, транспорта и бита;
  • замяна навсякъде, където това става възможно, на невъзобновяемите суровини с възобновяеми;
  • непрекъснато наблюдаване на състоянието на окръжаващата среда;
  • широко въвличане на науката в решаването на проблемите, изпра-вящн се пред човечеството;
  • международно (в рамките на съответни споразумения) и държавно (с помощта на законодателства и икономически лостове) регулиране и стимулиране за изпълнението на всички условия от изискванията на новия модел на развитието.

Тези условия могат да се изпълнят, ако станат кардинални изменения в две изключително важни области - в идеологията и в икономическите оценки на резултатите от стопанската дейност.

Следователно надпреварата и стремежът към необуздано потребителство не могат повече да се разглеждат като движещи сили в развитието на цивилизацията в нужните направления. Реализацията на концепцията за устойчиво развитие е възможна само ако всички страни и народи се обединят около напълно определени идеи, ако се изработи нова система от морални и материалии ценности и се усили духовноетта и измени характерът на мисленето.

Вицепрезидентът на САЩ Алберт Гор в навечерието на избирането му на този пост, анализирайки ефектнвността на «плана Маршал» за следвоенното възстановяване и следващото обединение на страните на Западна Европа, казва в своята неотдавна излязла книга «Земята и равновесието»: «Този план би се провалил, ако получаващите помощ страни нямаха общи идеологически възгледи или поне общи склонности към определен комплекс от подобии идеи и ценности.» Формулирайки програмата за действия в бъдещето, която условно нарича «Глобален план Маршал», Алберт Гор разбира колко сложен ще бъде процесът на изменение на характера на мисленето и установилите се вече ценности не само за развиващите се, но и за развитите страни. Той пише: «Едно от най-големите препятствия пред «Глобалния план Маршал» е необходимостта най-развитите икономики сами да се подхвърлят на дълбоко преобразуване... Ще трябва богатите нации сами да минат преходен период, което само по себе си ще бъде даже по-мъчително, отколкото за страните от третия свят, доколкото ще бъде разрушен установеният вече модел на живота.»

Втората сфера, в която трябва да станат сериозни изменения, е преходът от обикновените икономически оценки и сметки към подходи, развивани в рамките на «екологическата икономика» (екоикономиката). Това означава, че при националните пресмятания на доходите и разходите стойността на производствения продукт и използваните ресурси трябва да включва стойностна оценка на добитите ресурси и преди всичко невъзобновяемата суровина, като се вземат предвид необходимите разходи по възстановяване на вредите на окръжаващата среда и здравето на човека, предстоящите разходи за замяна на изчерпаемата и невъзобновяемата суровина с възобновяема, а също така и използването или унищожаването на амортизираната вече продукция.

Няма съмненне, че пътят към устойчиво развитие ще бъде изключително сложен, но разумна алтернатива няма и затова концепцията се превръща в императив, от чиято позиция, както се договориха държавните и правителствените ръководители в Рио де Жанейро, следва да се разглеждат всички значими икономически, социални и политически решения в пределите на всяка страна и изобщо на световно равнище.

На конференцията на ООН в Рио де Жанейро като научен съветник и консултант се яви Международният съюз на научните съюзи (ИКСУ), който в навечерието на срещата на политическите лидери на света проведе във Виена (ноември 1991 г.) специална конференция на тема «Задачите на науката в интерес на окръжаващата среда и развитието през XXI век». Самата конференция на ООН наред с Декларацията от Рио де Жанейро по окръжаващата среда и развитието, Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, Конвенцията на ООН по биологическото разнообразие и заявлението по горите прие особено важен програмен документ - Дневен ред за XXI в., в който бяха определени приоритетните задачи за всички основни сфери на дейността на човечеството.

След срещата в Рио де Жанейро като развитие на решенията на конференцията на ООН бяха проведени много международни и национални конференции по различните аспекти на устойчивото развитие, в т.ч. и с приложение към най-важните промишлени отрасли и поддържащите ги научни области. Проведе се и такава конференция по химия. Имам предвид Международната конференция от серията KEMPOH (СНЕ Mical Research Applied to World Needs) - «Химията и устойчивото развитие - екологически чисти технологии, утилизация на отпадъците, висока ефективност при използване на енергията», която се състоя под егидата на Международния съюз по чиста и приложна химия (ИЮПАК) през септември 1992 г. в Москва. В почти 50-те пленарни доклада, както и в голям брой стендови съобщения се съдържа богат материал по устойчивото развитие на химическата промишленост и свързаните с това задачи на химическата наука. Всички пленарни доклади ще бъдат публикувани в нан-скоро време в първите два броя на международното списание «Химия за устойчивото развитие», което ще се отпечатва на руски и английски език. Издаването му ще се осыцестви от Сибирското отделение на Руската академия на науките.

Промишлената дейност като цяло е най-важният елемент на икономическото развитие и използва основната част от материалните и енергийните ресурси. За съжаление тя има и основния принос в изтощаване на природните ресурси, замърсяването и деградацията на окръжаващата среда, натрупването на вредни отпадъци и др.

Системообразуващ лост на цялата промишленост е химическата промишленост и спрегнатите с нея отрасли, като черната и цветната металургия, алуминиевата промишленост, нефтохимическата промишленост и др., които използват химически процеси. Без широкия асортимент на продукцията на химическите отрасли промишлеността като цяло не може да съществува.

Химическите отрасли на промишлеността изпълняват важна роля, но, от друга страна, тези отрасли имат пряк или косвен принос в замърсяването или разрушаването на окръжаващата среда. В частност в химическата промишленост на Русия ежегодно се образуват около 20 млн. т твърди отпадъци, от които се утилнзират по-малко от една трета. Особено опасни са хлорорганичните отпадъци, конто са около 80 хил. т годишно. През 1991 г. само чисто химическите предприятия на Русия са изхвърлили в атмосферата около 520 хил. т вредни вещества (2,5% по-малко от 1990 г.), а в откритите водоеми са изхвърлени 1,4 млрд. куб. м замърсени сточни води, също 2,5% по-малко от предходната година. Не трябва обаче да се радваме на това «намаление», тъй като през това време обемът на химическата продукция се е намалил с 14%, откъдето следва, че относителният дял на отпадъците (отнасящ се за единица продукция) всъщност се е увеличил, а може да се увеличи още повече вследствие аварии, обусловени от спада на технологическата дисциплина и голямото изхабяване на използваните съоръжения. Така в содовото производство износването на основните фондове за 1991 г. е 57%, а в нефтохимическата промишленост достига 79%. Всичко това още веднъж показва, че състоянието на окръжаващата среда и мащабите на природозащитните мероприятия пряко зависят от състоянието на икономиката.

Разглеждайки натрупания преди всичко в чужбина опит за екологизация на химическата промишленост, могат да се обособят три последователи и подхода.

1. Подход end-of-pipe. Този традиционен подход се е развивал и се е залазил като първи отговор на външния контрол на производството по отношение на изхвърлените отпадъци в околната среда. Този контрол се организира от природозащитните органи, конто налагат съответни глоби. В рамките на този подход основно внимание се отделя на борбата за изхвърлянето на вредни отпадъци от предприятията преди всичко чрез усъвършенствуване на очистителните съоръжения и тези за унищожаване на отпадъците в края на производствения цикъл.

2. Подход ЗР (Pollution Prevention Pays - предотвратяването на замърсяването си плаща). Този подход започна да се развива върху основата на системно разглеждане на целия производствен цикъл, като центърът на тежестта се пренася върху борбата с газообразните, течните и твърдите отпадъци в местата на тяхното образуване в производствения процес, дори до създаване и въвеждане на нови технологии, снижаващи или отстраняващи образуването на отпадъци и замърсители. Последното се изразява в концепцията «По-чисто производство».

За 15-годишния период на екологизацията на производството в рамките на подхода ЗР корпорацията ЗМ в САЩ, която може да се счита за родоначалник на този подход, е съкратила годишните изхвърляния на замърсители в атмосферата със 126 хил. т, а изхвърлянето на водни суспенсии - с 16,6 хил. т, при което е направила икономии 506 млн. долара и по този начин доказа, че предотвратяването на изхвърлянето на замърсители се откупува.

Химическата компания «Монсанто» за периода от 1987 до 1992 г. е съкратила емисията на вредни вещества в атмосферата с 80%.

Все пак този подход засега е по възможностите на големите компании, тъй като в началните стадии са нужни твърде крупни капиталовложения.

3. Подход Cradle-io-Grave (От люлката до гроба). Този подход носи още по-системен характер. Той излиза извън рамките на предприятието, доколкото чрез него се разглеждат и взимат под внимание всички нанесеии вреди на природата и човешкото здраве, когато се пуска един или друг вид продукция. Взимат се под внимание всички стадии на добиване и първична преработка на суровините, както в предшестващите, така и при даденото производство, а също така и при утилизацията на амортизираните вече изделия или тяхното унищожаване. Най-често става дума не толкова за смяна на технологията, а по-скоро за смяна на характера на самия продукт или изделие.

Този подход едва се заражда и още се разширява паралелно с развитието на екоикономиката като идеологическа основа на обществото и едновременно като научноприложна дисциплина. Неговата реализация е неизбежна, но е възможна само ако в страните на капиталистическия свят порасне държавното регулиране на икономиката, разбира се, с помощта на законодателни лостове и икономически механизми. Неведнъж съм говорил за това в свои изказвания, но за съжаление много от нашите лидери не разбират тези принципни особености във формиращите се тенденции за развитието на света.

Днес на Запад основно внимание се отделя на лропагандата за прехода от първия подход към втория.

Природозащитните мероприятия по управление на вредните емисии според нарастване на ефективността се подреждат по следния начин:

  • закопаване;
  • изгаряне без използване на топлината;
  • изгаряне с използване на отделената топлина;
  • повторно използване на отпадъците извън рамките на предприятието;
  • повторно използване на отпадъците в производствения процес;
  • намаляване на образуването на отпадъци;
  • предотвратяване образуването на отпадъци.

През последните няколко години правителствата на развитите страни неведнъж провъзгласяваха, че в тази йерархия на мерки приоритет в държавната политика е стимулирането на работи за предотвратяване на образуването на отпадъци. Обаче проф. Д.Хюсинг (Холандия) съобщи на споменатата по-горе конференция KEMPOH-VIII в Москва, че проведеният от него анализ за разпределение на бюджетите на агентствата по охрана на окръжаващата среда на САЩ, Великобритания, Канада, Швеция и други страни е показал, че за работите по предотвратяване на образуването на отпадъци засега се отделят по-малко от 1% от изразходваните средства.

Ясно е, че за рязкото повишаване на ролята на втория подход в сравнение с първия (и то не на думи, а на дела), трябва съществено да порасне ролята на държавното регулиране.

От всичко изложено дотук става ясно, че пред химическата наука се открояват основни задачи при навлизането на XXI в.

Преди всичко ние трябва да помогнем за по-доброто разбиране на химическите процеси, извършващи се в окръжаващата ни среда и в самите нас. Без това трудно ще бъде да се повиши надеждността на прогнозираните мащаби на глобалните изменения и техните последствия. Затова е необходимо да се усили вниманието към изследването на «метаболизма» на химическите вещества в природата. Това трябва да става във всички части на тази среда, т.е. да се засили вниманието по химия на атмосферата, хидрохимията (в т.ч. протичането на реакции на повърхността на аеро- и хидрозоли и др.), а също така и химията на процесите в почвата. Нараства и международното сътрудничество по изучаване на кръговрата на основните химически елементи в природата.

Изучаването на превръщанията в окръжаващата среда наред с токсикологията трябва да стане задължително изискване при въвеждането на нови химически вещества в широката практика.

Повишаването на изискванията към екологическите параметри на химическите производства при запазване на техните икономически преимущества поставя въпроса за съществено подобряване на използваните технологии и кардиналното им изменение в бъдеще с оглед реализацията на «чисти технологии».

В света вече се работи много по създаването на чисти или по-чисти технологии. Особено важно е, като се разгръща работата в посока, отнасяща се до различии химически процеси, а по-точно - до технологическите методи за получаване или утилизация на едни или други продукти, да се облекчи достъпът до бързо натрупващата се в света информация. Много международни организации (напр. ЮНИДО и ЮНЕП) и крупни химически корпорации вече имат сериозни бази от данни по най-чистите ресурсо- и енергоспестяващи технологии.

Неотдавна ЮНЕП и ЮНИДО приеха съвместно решение за стимулиране на създаването и поддръжката в редица страни на национални информационно-демонстрационни центрове по по-чисти технологии. Под егидата на ЮНЕП започва издаването на ново международно списание «Cleaner Production». Едновременно с това ще се работи и по създаването и производството на нови екологически приемлнви материали за различии области на техниката и промишлеността.

Областите и методите по създаването на по-чисти химически технологии естествено ще бъдат различии. Не предизвиква обаче съмнение необходимостта от по-нататъшното теоретично и приложно развитие на катализа, химията на твърдото тяло, провеждането на реакции в нетрадиционни среди, мембранните процеси, съвместяването на физического въздействие и химическите процеси и др.

Важно значение за развитието на тези направления сега може да има сформираната държавно-научна програма РФ «Екологически безопасни процеси в химията и химическата технология».

Екологическата безопасност на технологиите предполага и малък риск за възникване на аварийни ситуации. Уроците от крупните аварии на химически предприятия в света, такива като авариите в Савезо и Бхопале, насочват към целесъобразност на непрекъснатите високопроизводителни процеси, конто позволяват да се работи с апаратура с малък обем и да се произвежда продукт, конто без междинно складиране веднага ще се отправя към потребителя.

Расте интересът към алтернативни източници на суровини за химическата промишленост. Във връзка с това се очаква пo-нататъшно развитие на нефтохимията и химията на съпътстващи газове и природен газ. Още Д.И.Менделеев е говорил, че да се гори нефт, е все едно да се горят асигнации, а у нас днес за химическа преработка отиват едва 5-6% от добивания суров нефт. Останалото отива за гориво и експорт.

Сега отново започват преговори за създаване, като се привлекат и чужди капитали, на нефто-газохимически комплекси в Тюменска облает, където ежегодно се изгаря една трета от 30-те млрд. куб. м от съпътстващия газ. Надявам се, че този въпрос ще бъде решен, и то на икономически и екологически приемливи условия.

Въпросът за развитието на химическата индустрия на основата на метан и други леки въглеводороди, конто в предшестващите годи ни получи сериозно внимание, не бива да се изоставя.

Би трябвало да се обърне внимание на утилизацията на метана, конто се отдел я при добива на каменни въглища (средно 13 куб. м на един тон въглища). С това би се снизила взривоопасността във въглищните шахти, което в нашата страна е постоянна опасност.

Необходимо е да се разшири работата по химията на възобновяемите суровини с оглед да се измести част от невъзобновяемите. Спомняйки си огромните ресурсни възможности на руските, предимно сибирските лесове, трябва да се погрижим в нашата страна да се развият съответнн научнн и приложни направления за усвояване на тази ресурсна база.

Бързо трябва да бъдат решени въпросите за повишаването на комплексността при преработката на минералните суровини. Съществуващнте порано междуведомствени бариери водеха до това, че от комплексната минерална суровина се извличаха (при това недостатъчно пълно) само тези компоненти от конто се интересуваше министерството, където влизаше съответното предприятие. Това доведе до голяма вреда както за икономиката на страната, така и за екологията. Изветряването и последващото отмиване от отвалите на цветната металургия на съединенията на тежките метали например води до това, че в реките попадат тези съединения. А реките и без това едва издържат голямото натоварване, предизвикано от промишлените отпадъци и селскостопанските отцеждания от замърсените почви.

Преработката на огромните запаси от ценните отпадъци от цветната металургия е една от важните задачи както за науката, така и за практиката. Сега се формира държавна научно-техническа програма «Отпадъци», която би трябвало наред с преработката на други видове отпадъци да съдейства за решаването на горната задача.

Отпадъците като суровина все по-често се използват в химическата промишленост, при което стратегически по-изгодно е да се преработват на мястото на тяхното образуване, а не да се транспортират на друго място.

Основните направления на работата на химиците в перспектива са ясни. Има цял ред фондове и държавни научно-технически програми, конто са съередоточили немалко средства, с конто би могло много да се направи. Известни са подходите към решаването на много проблеми от екологизацията на различните отрасли на химическата промишленост. Но при фондовете и държавните програми се предпочита да се финансират дребни колективи и индивидуални изпълнители, а не голяма, значима за държавата цялостна тема, като средствата се дават и се възлага отговорноетта на сериозна главна организация. Така нашите проблеми ние не ще можем да решим. Към индивидуалните проекти чрез конкурс би могло да се насочат 20-25% от средствата, които държавата отделя за една или друга програма, а останалите - да се използват под формата на държавни поръчки, като правото за участие в конкурс се предостави на главните организации. Преминаването към дребнотемие и започналата вътрешна ерозия на колективите при хипертрофираната политика на поддържане на индивидуалните изследвания ще струват скъпо на нашата наука и на нашата страна.

Това е един от примерите за нов волунтаризъм при формирането на държавната научно-техническа политика, формираща се случайно, без разумна ръководна идея.

Не зная какво е положението с учените от висшите училища, но специалистите от академичните учреждения участват много слабо в отрасловите програми. При бедственото положение на отрасловата наука едва ли някой би упрекнал ръководителите на отраслите, че на първо място те насочват наличните средства за поддържане на своите организации.

В общи линии, днес става «отлъчване» на науката от големите държавни задачи. Това се проявява и при игнориране на науката при сключването на крупни сделки със западните инвеститори.

В условията на икономическата криза неразбирането в последно време на значението на държавната научно-техническа експлоатация на найценните полезни изкопаеми, голямото износване на основните фондове на предприятията и спадането на трудовата дисциплина - от всичко това надеждата за съществен прогрес в работата по екологизация на нашата химическа промишленост става прозрачна. Затова засега аз гледам твърде песимистично на близкото и бъдеще. Независимо от това, още сега трябва да се разработват пътищата за нейната модернизация, и то непременно от гледна точка на необходимостта от бъдещ преход на релсите на устойчивото развитие.

НЕДЕЛЯ В.А.КОПТЮГА В БОЛГАРИИ (2010) БИБЛИОГРАФИЯ ТРУДОВ В.А.КОПТЮГА

В.А.К. | О Коптюге | Новости | Труды | Идеи | Библиотека | Каталог | Интернет | Альбом | Поиск | Eng

  © 1997-2019 Отделение ГПНТБ СО РАН (Новосибирский Академгородок)
Статистика доступов: архив | текущая статистика
 

Модификация: Wed Feb 27 14:49:42 2019 (57,009 bytes)
Посещение 3573 с 09.12.2010