Rambler's Top100

МЛАДОСТТА ЩУРМУВА НАУКАТА. СИБИРСКОТО ОТДЕЛЕНИЕ НА АН НА СССР - КОВАЧНИЦА НА КАДРИ И ОТКРИТИЯ Интервью академика В.А.Коптюга болгарской газете «Труд».

Даже е неудобно човек да говори с него на тема «млади - стари» в науката. Академик Валентин Афанасиевич КОПТЮГ, който неотдавна гостува в нашата страна, e само на 49 години, а вече е зам.-директор на Сибирското отделение на Академията на науките на СССР. Истинско удоволствие е да се разговаря с него - заразява събеседника с младежкия си жар и ентусиазъм...

И става обяснимо защо преди двадесетина години отличникът на Московския химико-технологичен институт инж. Коптюг напуска блестящата столична перспектива, за да отиде в Сибир. Валентин Афанасиевич е един от основатели те на онова «чудо», появило се сред тишината на сибирската тайга, което по-късно ще стане известно като Сибирско отделение на АН на СССР, на учен център със световно значение.

Сибирското отделение на Академията на науките, отбелязало неотдавна 20-годишнината си днес е широко известно със своите научни открития. В Института по ядрена физика са създадени малогабаритни ускорители на заредените частици, за първи път в света е получена плазма с температура 100 млн. градуса. За първи път в света тук, в Новосибирск, е построен и гигантски хидрочук - «Ермак», разработено е математическо моделиране на химическите процеси. Впрочем това, последното е едно от откритията на акад. Коптюг, посветил живота си на изследвания в областта на химията на органичния синтез.

- Как младежта в Сибирското отделение на АН в кратки срокове успява да разкрие научния си потенциал и да работи талантливо, с пълна всеотдайност - това е въпросът, с който започва беседата ни с акад. В.А.Коптюг (бивш ректор на Новосибирския университет, той е с голям опит и лични наблюдения в работата с младите).

- Нашият академик Лаврентиев казваше: «Няма - учен без ученици!» То е като дръвчетата - всеки е длъжен поне едно дърво да засади в живота си, да помогне поне на един млад човек да стъпи здраво в науката. Но тук става дума за цели научни поколения, за научна приемственост. Младите възмъжават и след време стават определящата, основната сила в науката. А щафетата трябва да се предаде в честни, можещи ръце. И това зависи от нас!...

Създаването, възпитанието на младите сили в науката е дълъг процес - продължава мисълта си акад. Коптюг. - Най-талантливите, с най-голям творчески потенциал търсим оше в училищата - от пионерските научни кръжоци и задочните университетски занимания с децата от средните училища. Задачите за олимпиадите например се подготвят от студенти в последните курсове. Отличилите се деца могат да постъпят в специализирани те школи-интернати (физико-математическа и химическа) към Новосибирския университет. В момента в тях се учат около 400 юноши и девойки от цялата територия на Сибир, от Далечния Изток, Казахстан и Средна Азия. Преподаването се води по специални разширени програми и нови методи, приближаващи се до университетските. Лекции четат академици, професори, доценти... Практическите занятия ръководят научни сътрудници от Сибирското отделение на Академията на науките и преподаватели в университета. Всички учащи се преминават практика в научноизследователските институти. Така съчетанията от качества, важни за бъдещия учен, се наблюдават и развиват още в зародиш. Децата свикват да търсят най-рационалния път за изчисления, четат специална литература и се ровят в справочници, разглеждат аналогични програми. Около 90-95 на сто от тях после продължават във вузовете, но с научната работа те вече са «заквасени». Нещо повече - те не могат без нея!...

- Валентин АФАНАСИЕВИЧ, и все пак откъде намират време вашите студенти за научноизследователска работа? Освен програмата, която е напрегната, те трябва и да почиват, да се занимават със спорт, имат нужда от културни развлечения. А денонощието има само 24 часа! Не е ли това за сметка на прекаленото натоварване?

- Там е работата, че при нас това не се получава. Научноизследователската работа на студентите е органически овързана с учебния план. От трети курс обучението на студентите по основните дисциплини се осъществява в научно изследователските институти на отделението, ръководени от учени, разработващи актуални проблеми на науката и техниката. Работейки в научните подразделения, студентите имат статус на научни сътрудници-стажанти.

Ежегодно около 700 випускници на университета стават сътрудници на академическите и отрасловите институти, преподават във вузовете на Сибир и Далечния Изток. Комплексният подход към подготовката на кадри позволява да се изпращат в отделни райони целеви научни групи, състоящи се от доктори, кандидати на науката и випускници на университета за постоянна работа в научните учреждения, висшите учебни заведения и промишлените предприятия.

- С две думи - подчертава акад. Коптюг, - всичко това можем да резюмираме така: у нас няма особена, «студентска» наука. Такава не съществува, науката е една! Категорично забранено е да се разработват каквито и да било самостоятелни студентски задачи. Студентите изпълняват определена научна тема. И от самото начало младият човек разбира, че той работа истински, не на «ужким», че неговият труд е нужен, а продукцията му - реална. Реални задачи са и дипломните работи на студентите. В случая научноизследователската работа е инструмент за възпитанието на бъдещия специалист.

- В такъв случай към «инструментариума» трябва да включим и реалната научна среда, живота в нея, психоклимата в научното звено, в кое то попада студентът?

- Действително, то помага за смъкване на психологическата бариера. Попаднал след време в научен колектив, младият човек има нужното самочувствие. Той не е «чирак» в науката... И тук вече много зависи от климата. В нашите научни институти нивото на общата подготовка е много високо, атмосферата е творческа. Не ограничават младежта в избор на идеи и решения, не стесняват нейната фантазия. От друга страна, тясната връзка на нашите институти с практиката с живота, прави работата в тях интересна.

Усилията на младите учени, специалисти, техници и работници от научноизследователските институти и промишлените предприятия са обединени в съвети на младите специалисти, които работят за развитие на производителните сили в републиката. Великолепен резултат от договорите за многостранно научно-техническо сътрудничество са икономисаните милиони рубли внедрени те нови технологии, повишено то качество на продукцията, използуваните резерви в производството...

- Огромната територия на Сибир е целина - казва в заключение акад. Коптюг - я в нея възможностите за проявление на младите хора са неограничени. От тях се иска само да не престават да се учат. Както ни завеща Ленин. Иначе няма да има учени. Няма да има и наука!...

Разговора води Нина МИШКОВА
 СО РАН 
  
 
Коптюг В. Младостта щурмува науката. Сибирското отделение на АН на СССР - ковачница на кадри и открития / разговора води Нина Мишкова // Труд (София). - 1980. - 15 декември. - С.3. - (на болг.яз.)
 
Статьи В.А.Коптюга разных лет (полные тексты)

В.А.К. | О Коптюге | Новости | Труды | Идеи | Библиотека | Каталог | Интернет | Альбом | Поиск | Eng

  © 1997-2017 Отделение ГПНТБ СО РАН (Новосибирский Академгородок)
Статистика доступов: архив | текущая статистика
 

Модификация: Wed Jun 8 17:00:12 2011 (10,435 bytes)
Посещение 1139 с 31.05.2011