Rambler's Top100

ИНТЕГРАЦИЯ ПО СИБИРСКИ
срещата си е ректора на Новосибирския университет Валентин А.Коптюг

За Новосибирския университет знаех, че е един от стотиците съветски висши учебни заведения, че нито е най-големият - има само шест факултета: математически, физически, естествени науки (биология и химия), геологически, хуманитарен (история и филология) и икономически, нито е най-старият - основан е в 1959 година. Но знаех също така, че той се отличава от останалите висши учебни заведения по един показател, особено актуален за развитието и на нашата наука, и на нашето висше образование. С това, че по оптимален начин е интегриран с научните институти на Сибирското отделение на Академията на науките на СССР. Ето защо при срещата си е ректора на Новосибирския университет Валентин А.Коптюг през юни тази година в Академгородок, го помолих да разкаже по-подробно именно за интеграцията между университета и научните институти на Сибирското отделение.

Дейността на Новосибирски университет е основана на принципи близки до вече изпробваните в Московския физико-технически институт. Но тук те «работят» особено ефективно благодарение на териториалната близост между университета и най-разнообразни научноизследователски институти. Другият решаващ фактор е, че подготовка та на научните кадри е била, е и ще бъде жизнено важна за Сибирското отделение по силата на обстоятелството, че то е отговорно за бъдещето на Сибир, а Новосибирският университет е неразделна съставна част от Сибирското отделение. Ето в какво се заключава необикновеното на Новосибирския университет - в интеграцията му със Сибирското отделение както по кадрите, така и по материалната база.

Интеграцията на кадрите се изразява в това, че научните работници от институтите са длъжни да четат лекции в университета, да водят семинари и практикуми, да ръководят курсови и дипломни работи. Така 400 сътрудници от научните институти, сред които има 13 академици, 20 член-кореспонденти и над 100 доктори на науките, работят ка то преподаватели в университета. Ето защо около 70 на сто от преподавателите в университета имат научни степени. Толкова много «степенувани» преподаватели на един студент няма никое друго висше учебно заведение в Съветския съюз.

Всички тези учени работят по съвместителство в университета и в своя институт. Съвсем малко са преподавателите, които щатно се числят само към университета. Това създава много предимства и най-голямото от всички несъмнено е, че студентът се обучава от хората, работещи на предния фронт на науката, запознати с последните новости и тенденции в нея.

Друга една специфична особеност несъмнено предлага самият Академгородок. Построен сред тайгата, близо до Новосибирск, тук едно до друго се намират научните институти и жилищата иа учените, университетът и около него - блоковете със студентските общежития. Обикновено на 5-10 минути пешком от дома, в който живее студентът, се намират и университетските зали, и институтските лаборатории, и столовете, и киното, и магазините. Сега в Академгородок живеят и се учат 3600 студенти - всички (дори и тези, които са от Новосибирск) на пълен интернат.

Вторият решаващ момент на интеграцията е, че на услугите на студентите е материалната база на Сибирското отделение. И то каква материална база! Имал съм възможност да посетя редица от научните институти на Академгородок и да видя как те буквално са претъпкани с най-модерна и най-мощна, най-прецизна експериментална и изследователска апаратура. Благодарение на концентрацията на общообразователната подготовка през първите три курса студентите имат възможност от четвърти (а физиците - от трети) курс да посещават научните семинари в академичните институти, да подготвят своите курсови и дипломни работи в техните съвременни, уникално обзаведени лаборатории. Тук за целите на образованието се използуват ускорители, аеродинамични тръби, мощни ЕИМ, най-нови спектрометри н много други. Пренасянето на центъра на тежестта на специализацията на студентите в базовите институти е много изгодно и от икономическо гледище, тъй като решително снижава разходите за апаратурите, необходими при обучението.

В академичните институти студентите се разделят на малки групи (не по-големи от 15-20 души) с ръководител (обикновено кандидат на науките) от института. През петия курс дипломните работи по различни задачи се изготвят обикновено на много високо равнище, поради което и средният успех е висок и мнозина завършват с медали. Причината за това е, че студентите имат реална научна дейност. Но дипломните си работи те защищават в университета, като председател на държавната комисия е учен от друг град. Завършилите Новосибирския университет естествено се разпределят на всякъде, но остават главно на работа в институтите на Сибирското отделение или пък като преподаватели във висши учебни заведения. Сега в Сибирското отделение работят 6500 научни сътрудници и 2500 от тях са завършили Новосибирския университет.

Друга една особеност на този университет е, че комплектува специални групи за новите научни задачи на цял Сибир и ги изпраща там, където са необходими. В състава им влизат обикновено 10-15-20 души с необходимата квалификация от току-що завършилите и за ръководител им се дава някой доктор на науките.

Паралелно с решаването на генералните проблеми обучението в научноизследователските институти постига и един друг резултат - разрушава психологическата бариера, съществуваща почти у всеки току-що завършил висше то си образование, когато той навлиза в своя първи трудов колектив. Прекараните в института две години не само го «потапят» в реалния живот и го правят съучастник в научната дейност, но и му вдъхват увереност в собствените сили.

Участието на водещи учени в преподаването, ранната специализация на студентите, активното им приобщаване към лабораторната работа - това са несъмнени постижения на Новосибирския университет. Основната му задача е да готви специалисти-изследователи, да учи студентите да оценяват и да анализират фактите, като комбинират теоретическото образование със самостоятелната изследователска работа. Или, както професор Коптюг илюстрира ми сълта си, по-добре да знаеш 2000 думи от един чужд език и да умееш да разговаряш на него, отколкото да знаеш 5000 думи и да не можеш да говориш.

Като проблем на утвърдилата се вече система професор Коптюг посочи несъответствието между големия потенциал на Новосибирския университет и ограничените му възможности за рекрутиране. Сега той може да пропусне през старшите курсове и да специализира значително повече студенти, отколкото приема. Ето защо най-близка та му задача е да стане базов университет, рязко да увеличи броя на завършващите за сметка на специални набори от други университети.

Но взаимодействието между университета и институтите не приключва с подготовката на специалистите. Те си сътрудничат и при преминаването на стажа, и при разпределението на млади те хора, и при подготовката на кандидатите на науките. Сега например университетът има 240 аспиранти, които се ръководят от учени, работещи едновременно в университета и в институтите.

Особено перспективно е сътрудничеството в областта на преподготовката на висококвалифицираните кадри. Тя придобива голямо значение в условията на научно-техническата революция. При университета работи факултет за повишаване на квалификацията на преподавателите по математика във висшите учебни заведения със срок на обучение шест месеца. Има и институт, в който повишават квалификацията си университетските преподаватели по обществените науки също с шестмесечен срок на обучение. Тъй като сред слушателите има много специалисти с голям педагогически стаж и изследователска дейност, това създава възможност да се обобщава колективният научно-методически опит на катедрите от различни университети.

С помощта на Икономическия институт към университета е създаден и специален факултет по икономическо прогнозиране и перспективно планиране. В него ръководни работници от министерства и ведомства, от планови те органи се учат да овладяват методи те на оптималното планиране и да управляват производството. Срокът на обучението е четиримесечен. То се състои освен от лекции и от много «делови игри», при които слушателите разиграват с помощта на ЕИМ зададе ни им от преподавателите положения от производството и икономиката.

В заключение професор Коптюг подчерта, че доколкото сибирският опит на интегриране между университета и научните институти след изминалите вече 20 години се признава за положителен, от това трябва да се направят и някои организационни изводи. Преди всичко да се закрепят в правни документи принципите, залегнали в основата на тази интеграция, и придобитият опит да се разпространи навсякъде, където съществуват възможности за това.

 СО РАН 
  
 
Коптюг В.А. Интеграция по сибирски // Орбита (София). - 1978. - N 34. - С.1-3. - (на болг.яз.)
 
Статьи В.А.Коптюга разных лет (полные тексты)

В.А.К. | О Коптюге | Новости | Труды | Идеи | Библиотека | Каталог | Интернет | Альбом | Поиск | Eng

  © 1997-2017 Отделение ГПНТБ СО РАН (Новосибирский Академгородок)
Статистика доступов: архив | текущая статистика
 

Модификация: Wed Jul 13 10:01:49 2011 (12,120 bytes)
Посещение 938 с 13.07.2011